Терминът "въглерод" често се използва свободно в промишлен контекст, за да се отнася до широка гама от материали, които споделят един и същ елементен състав, но имат значително различни структури и свойства. В действителност въглеродът съществува в няколко различни кристални и аморфни форми - графит, диамант, аморфен въглерод, сажди, активен въглен, стъклен въглен, въглеродни влакна и графен - всеки със свои характерни свойства и приложения. Разбирането на разликите между тези въглеродни форми е от съществено значение за инженерите и професионалистите по доставките, които трябва да определят правилния материал за конкретно приложение. Тази статия обяснява основните форми на въглерод, как те се различават структурно и защо графитът заема уникална ниша сред въглеродните материали.
Графитът е стабилната кристална форма на въглерода при стандартни условия на температура и налягане. В графита въглеродните атоми са подредени в слоести шестоъгълни листове (графенови слоеве), със силни ковалентни връзки във всеки слой и слаби ван дер Ваалсови връзки между слоевете. Тази слоеста структура придава на графита неговите характерни свойства: той е мек и хлъзгав, защото слоевете могат да се плъзгат един покрай друг, той провежда електричество добре, защото електроните се движат свободно в равнините на графена и има висока топлопроводимост в посока на равнината. Графитът се среща естествено в минерални находища и може също да бъде произведен синтетично чрез термична обработка на въглеродни материали при температури над 2500 градуса по Целзий. Двата основни търговски вида са естествен графит (на люспи, жилки и аморфен) и синтетичен графит (произведен от петролен кокс или каменовъглен катран).

Диамантът е другата кристална форма на въглерода, в която всеки въглероден атом е ковалентно свързан с четири съседни в тетраедрична структура. Тази триизмерна ковалентна мрежа прави диаманта най-твърдият известен естествен материал с изключително висока топлопроводимост и електроизолационни свойства. Диамантът се използва в режещи инструменти, абразиви, радиатори за електроника с висока мощност и - синтетично - в определени оптични и електронни приложения. Диамантът и графитът са чист въглерод, но техните свойства са почти противоположни: диамантът е твърд и изолиращ, графитът е мек и проводим. Тази драматична разлика, произтичаща изцяло от атомното подреждане, илюстрира защо разбирането на структурата на въглеродния материал е толкова важно.
Аморфният въглерод е некристална форма на въглерод без подредена структура на далечни разстояния. Включва материали като дървени въглища, сажди, въглища и някои карбонизирани продукти. Аморфният въглерод има по-ниска чистота, по-ниска плътност и по-ниска електрическа проводимост от кристалния графит. Използва се като суровина за производство на синтетичен графит (чрез високотемпературна графитизация), като гориво и в някои нискокачествени индустриални приложения. „Аморфният графит“, открит в природата, всъщност е микрокристален графит – много фини графитни кристали – и неговите свойства са по-близки до графита, отколкото до истински аморфния въглерод.

Саждите са фина форма на частици от въглерод, получена от непълно изгаряне или термично разлагане на въглеводороди. Състои се от наномащабни въглеродни частици с частично графитна повърхностна структура. Саждите се използват основно като усилващ пълнител в каучукови продукти (протектори на гуми, маркучи, ремъци), като пигмент в мастила и покрития и като проводяща добавка в определени полимерни състави. Това не е същото като графита и докато саждите и графитът могат да подобрят проводимостта в полимерите, те имат различни размери на частиците, химия на повърхността и работни характеристики. Инженерите, избиращи проводими пълнители, трябва да избират между графит, сажди, въглеродни нанотръби и други въглеродни форми въз основа на специфичните изисквания за ефективност и ограниченията на разходите.
Активният въглен е силно пореста форма на въглен с огромна вътрешна повърхност - обикновено от 500 до 1500 квадратни метра на грам. Произвежда се чрез карбонизиране на органични материали (кокосови черупки, въглища, дърво) и след това активирането им с пара или химически обработки, които създават мрежа от микроскопични пори. Активният въглен се използва за адсорбционни приложения - пречистване на вода, филтриране на въздуха, възстановяване на разтворители, възстановяване на злато в минното дело и отстраняване на органични замърсители. Въпреки че активният въглен е химически свързан с графита, неговата пореста структура и висока повърхност го правят функционално много различен и не се използва за структурни, електрически или високотемпературни приложения, където графитът е предпочитан.
Стъкленият въглерод (наричан още стъкловиден въглерод) е неграфитизиращ въглерод, който има гладка, стъклена повърхност на счупване и непропусклива структура. Произвежда се чрез внимателно карбонизиране на термореактивни смоли при контролирани условия, което води до материал, който не графитира дори при много високи температури. Стъкленият въглерод е твърд, чуплив, непропусклив за газове и течности и има отлична химическа устойчивост. Използва се в лабораторни тигли, електрохимични електроди, аналитични инструменти и някои полупроводникови компоненти, където се изисква неговата непропускливост и чистота. Стъкленият въглерод и графитът са въглеродни материали, но техните производствени процеси, структури и свойства са различни.
Въглеродните влакна са друга важна въглеродна форма, получена чрез карбонизиране на органични влакна (полиакрилонитрил, катран) при висока температура. Въглеродните влакна имат изключително висока якост на опън и твърдост при ниска плътност, което ги прави идеални за композитна армировка в космическата промишленост, спортни стоки и лопатки на вятърни турбини. Докато въглеродните влакна съдържат графитни структури (особено след високотемпературна графитизация), те се използват предимно заради техните механични свойства, а не поради електрическите или химичните свойства, които характеризират насипните графитни продукти.
Практическата разлика при избора на материал е, че различните въглеродни форми са оптимизирани за различни приложения. Графитът е избраният материал за високотемпературни структурни компоненти, електрическа проводимост, смазване и химическа устойчивост. Саждите са изборът за гумена армировка и черен пигмент. Активният въглен е за адсорбция и филтриране. Диамантът е за рязане и ултрависока топлопроводимост. Стъкленият въглен е за непропускливи тигли и електроди. Въглеродните влакна са за механична армировка. Изборът на грешна въглеродна форма за приложение води до лоша производителност или ненужни разходи. Инженерите трябва да работят с доставчици на материали, които разбират тези различия и могат да препоръчат подходящия материал въз основа на изискванията на приложението.
ДжинченгГрафитосновно доставя графитни продукти - естествени и синтетични графитни материали във форми, включително блокове, пръти, плочи, прахове и прецизно обработени компоненти. Компанията също така произвежда въглеродно-графитни материали, които смесват графит с аморфен въглерод и свързващи вещества за специфични приложения като механични уплътнения и въглеродни четки. Техническият екип на Jincheng Graphite помага на клиентите да разберат разликите между сортовете графит и свързаните с тях въглеродни материали и препоръчва подходящия продукт за всяко приложение въз основа на работна температура, химическа среда, електрически изисквания и механично натоварване. За клиенти, които не са сигурни дали имат нужда от графит, въглерод-графит, сажди или друг въглероден материал, Jincheng Graphite предоставя техническа консултация за идентифициране на правилното материално решение. Тази експертиза в областта на материалите е част от стойността, която Jincheng Graphite предоставя заедно с възможностите си за производство на продукти.
Разбирането на разнообразието от въглеродни материали е все по-важно, тъй като нови материали на базата на въглерод - включително графен, въглеродни нанотръби и въглеродни наноматериали - навлизат в търговски приложения. Въпреки че тези нановъглеродни материали предлагат изключителни свойства, те остават скъпи и се използват в специализирани нишови приложения, а не като директни заместители на насипния графит в традиционните индустриални приложения. В обозримо бъдеще конвенционалните графитни продукти ще продължат да доминират големия индустриален пазар на въглеродни материали, докато нововъзникващите нановъглеродни материали намират специализирани приложения. Инженерите и купувачите, които разбират тази материална среда, ще бъдат в най-добра позиция да направят рентабилни, подходящи за производителността селекции на материали в пълния набор от приложения, базирани на въглерод.